Dopo il cielo [Bulgarian translation]

Пада като камъче

нощта във вечерта,

буди мечтите и разкъсва деня

на две половини.

Вън минава поредният трамвай

и шумно ни разказва за града.

Небето е като коприна

в моряшко синьо;

като се замисля, сякаш бе вчера,

а може би малко повече…

Броеше само до три

и ме питаше за Бог,

който е на небето,

а небето не пада,

защото синевата го пази

и защото след небето

има още небе и синева…

И защото след морето

вълните се надигат и спадат…

И ето така, детето ми,

ти обяснявах действителността.

Но… небето се мени и синевата минава,

така и Бог си отминава;

накрая си оставен с мрежа от въздишки

в първи клас.

Скандална случка с целувки в трамвая,

а хиляди влакове препускат в сърцето ти,

което препуска

от любов –

а тя те кара

да искаш още и още.

И защото след небето

има още небе и синева…

И защото след морето

вълните се надигат и спадат…

Но недей ме пита какво е –

кой знае дали изобщо е вярно, но е така.

Като че след небето

има и още нещо…

Като че след морето

има и още нещо…

И тъй небето и синевата отминават

и след малко ще намине поредният трамвай…