Кога ще те видя отново?
Ти си тръгна без да кажеш сбогом, ни дума не изрече,
Нито последна целувка, да запечата всеки грях.
Нямах идея за положението, в което бяхме.
Знам, че имам капризно сърце пълно с горчивина,
И блуждаещи очи,
И съм унила,
Но не помниш ли?
Не помниш ли
Причината, поради която ме обичаше преди?
Скъпи, моля те, спомни си за мен още веднъж.
Кога беше последния път, когато помисли за мен?
Или напълно си ме изтрил от паметта си?
Често мисля за това къде сбърках.
Колкото повече мисля, толкова по-малко знам.
Знам, че имам капризно сърце пълно с горчивина,
И блуждаещи очи,
И съм унила,
Но не помниш ли?
Не помниш ли
Причината, поради която ме обичаше преди?
Скъпи, моля те, спомни си за мен още веднъж.
Давах ти пространство, за да можеш да дишаш,
Държах се на разстояние, за да се чувстваш свободен,
С надеждата, че ще намериш липсващото парче,
Което да те върне обратно при мен.
Защо не помниш?
Не си ли спомняш
Причината, поради която ме обичаше преди?
Скъпи, моля те, спомни си за мен още веднъж.
Кога ще те видя отново?