Don't Forget To Remember Me [Bulgarian translation]

Осемнадесет години дойдоха и си отидоха.

За мама те сякаш отлетяха,

но за мен минаваха много бавно.

Слагахме багажа в колата

и двете се опитвахме да не плачем.

Мама продължаваше да говори,

отлагайки сбогуването ни.

След това взе ръката ми и каза:

„Скъпа, не забравяй:

Преди да поемеш по магистралата,

по-добре спри и зареди с гориво.

Има петдесет долара в пепелника,

в случай, че ти потрябват пари.

Ето ти една карта и една Библия,

ако някога изгубиш пътя си.

Само още едно нещо преди да тръгнеш...

Не забравяй да си спомняш за мен!”

Този апартамент в града ми напомня колко много ми липсва дома.

И тези сметки на рафта

постоянно ми напомнят, че трябва да се справям сама.

И както всяка неделя и миналата вечер се обадих на мама.

И винаги й казвам, че всичко е наред – дори и когато не е.

Преди да затворим аз казах:

„Хей, мамо, не забравяй да кажеш на малката ми сестричка, че ще се видим през есента. И кажи на баба, че ми липсва.

Да, знам че трябва да й се обадя.

И кажи на татко, че все още съм малкото му момиченце.

Да, все още чувствам, че съм там, където трябва да бъда.

Не забравяй да си спомняш за мен!”

Тази вечер застанах на колене до леглото, за да се помоля...

Не го бях правила отдавна,

затова не знам какво точно да кажа, но:

„Господи, понякога се чувствам толкова малка на това огромно място.

Да, знам че има много по-важни неща,

но не забравяй да си спомняш за мен!

Но не забравяй да си спомняш за мен!”