Нашето време дойде,
Тук е, но сега тях ги няма.
Сезоните не се страхуват от смъртта,
Нито пък вятъра, слънцето или дъжда
И ние можем да сме като тях.
Хайде, мила, не се плаши от смъртта.
Мила, хвани ръката ми, не се плаши от смъртта.
Ще успеем да полетим, не се плаши от смъртта.
Мила, аз съм този, от когото имаш нужда.
Свети Валентин настана,
Тук е, но сега тях ги няма.
Ромео и Жулиета
Са заедно във вечността (Ромео и Жулиета)
40 000 мъже и жени всеки ден (като Ромео и Жулиета)
40 000 мъже и жени всеки ден (дават нова дефиниция на щастието)
Други 40 000 се влюбват всеки ден (ние можем да сме като тях)
Хайде, мила, не се плаши от смъртта.
Мила, хвани ръката ми, не се плаши от смъртта.
Ще успеем да полетим, не се плаши от смъртта.
Мила, аз съм този, от когото имаш нужда.
Любовта между двама е една
Тук е, но сега тях ги няма.
Върна се отминалата нощ на тъга
И бе ясно, че тя не може да продължи (сама).
Тогава вратата се отвори и вятърът влезе,
Духна свещите и изчезна.
Завесите се издуха и после усмириха (казвайки: „Не се страхувай”)
Хайде мила, (и тя не се страхуваше)
И тя побягна към него (тогава те полетяха)
Погледнаха назад и казаха „Сбогом” (тя стана като тях)
Тя хвана ръката му (тя стана като тях)
Хайде мила (не се плаши от смъртта)