Съсипи ме, скъпа,
Не заслужавам светлината, която е в теб
Ти си в живота ми и винаги ще бъдеш там
От днес до вечността!!!
Нарани ме,
Ако може да ти послужи някак, направи го, защото можеш
Очаквам и красивото, и грозното, защото ти отнех всичко.
Онова, което имаш -
Начина, по който движиш очите с когато ме заговориш първа,
Когато после ме слушаш, когато се смееш за нищо, когато четеш или се събличаш,
Когато отваряш вратата и отнемаш живота ми...
Топлината, която излъчваш, кожата ти е като люлка, аз съм този, който трябва да те уважава, в мен е проблемът, аз съм виновен,
Позволявайки на всичко да отмине, не обръщам внимание на знаците, по-добре да съм изгубен.
Любов моя,
Как така успях да замълча пред теб?
Никога не ти казах онова, което бе вътре в мен...
Прости ми, разбери ме.
Любов моя,
Не куражът прави свободата,
Нито е миризмата, която усещаш, свободата, свободата
Крещи ми, любов моя...
Ще мога да чуя виковете където и да отида.
Любовта е изобретение, което е дало на човека
Болка и сила.
За силата ще си спомня
Деня, в който се запознах с теб
А за болката ще се сещам... заради това, че не е "завинаги".
Мога да живея сам, мога да живея добре, ще имам нов живот, ще има нови лета,
Ще се възвърнат цветовете - онези, които трудно би могъл да видиш през зимата,
Прекрасни цветове, които любовта заличава.
Любов моя,
Как така успях да замълча пред теб?
Никога не ти казах онова, което бе вътре в мен...
Прости ми, разбери ме.
Любов моя,
Не куражът прави свободата,
Нито е миризмата, която усещаш, свободата.
Любов моя, любов моя.