Още па̀ри твоят дъх по мен
и горя в ръцете ти.
Зная как те е страх, че ако не спрем,
и пак ще се разчувстваш ти.
Не си разваляй навика с мен –
избягай в който искам момент,
тръгни си пет минути преди да свикна със тебе.
Иди и имай всички жени,
но има памет кожата ти
и ще ти липсва допира ми и времето с мене.
Няма как на сърцето да кажеш „не“ –
знаеш го, ще дойдеш пак,
но за днес прекалих със надеждите
за теб и твоя малък свят.
Не си разваляй навика с мен –
избягай в който искам момент,
тръгни си пет минути преди да свикна със тебе.
Иди и имай всички жени,
но има памет кожата ти
и ще ти липсва допира ми и времето с мене.
Вече късно е да забравиш ти
как със часове галеше косите ми.
Вече късно е да забравиш ти
моите ръце как са те докосвали.
Не си разваляй навика с мен –
избягай в който искам момент,
тръгни си пет минути преди да свикна със тебе.
Иди и имай всички жени,
но има памет кожата ти
и ще ти липсва допира ми и времето с мене.