Денят изтля. Изчерпаната слава
на зноя се изгуби отведнъж.
И рукна върху бившата жарава
загриженият августовки дъжд.
За пръв път чувах как тревите дишат,
как бягащото слънце се засмя.
А капките започнаха да пишат
послания по сухата трева.
И строг, и непривичен, и съзвучен
бе ритъмът от жажда и вода.
Аз трябва да го уча и науча,
защото означава свобода;
мълчание и вик, мечта и глътка,
и зной, и хлад, и лад, и интервал,
любов и мисъл, и покой, и тръпка,
и откровение, и идеал.
И откровение, и идеал.