Δώδεκα [Dodeka] [Bulgarian translation]

Дванадесет и нито едно телефонно обаждане,

номера на самотата ми не набираш

и расте растоянието за нас.

Дванадесет и нито едно телефонно обаждане,

в съзнанието ми непоносимата празнота,

изглеждаш като мечта, която тръгва далеч...

И не звъни телефонът, ранява ме оплакването,

което не разбираш никога ти през какво преминавам

и дали станала е агонията ми планина.

Дванадесет, надеждата ми увисна

в един телефон, който остава мъртъв

и сърцето ми, което крещи "обичам те".

Дванадесет.

Дванадесет и нито едно телефонно обаждане,

номера на самотата ми не набираш

и расте растоянието за нас.

Дванадесет и нито едно телефонно обаждане,

не го понасям това мъчение,

и че приключи всичко искам да ти кажа...

Но не звъни телефонът, ранява ме оплакването,

което не разбираш никога ти през какво преминавам

и дали станала е агонията ми планина.

Дванадесет, надеждата ми увисна

в един телефон, който остава мъртъв

и сърцето ми, което крещи "обичам те".

Дванадесет.