Добре приет [Dobre priet] lyrics

Край извора от жажда ще загина

на огъня треперя вкочанен,

в своя дом съм сякаш без роднини,

като в пещ пламтя и съм студен.

Съвсем съм гол и царски пременен,

усмихнат плача, чакам без ограда.

Посрещам мъката като награда,

могъщ и слаб в един и същи час.

От радостта не чувствам наслада,

добре приет и нежелан съм аз.

Не вниквам в очевидната картина,

а спорното е сигурно за мен.

В незнаен път с доверие ще мина,

в случайността съм твърдо убеден.

Печеля но от загуби сломен,

в зори усещам нощната прохлада.

Лежа а пък пръстта под мен пропада,

без пукнат грош съм по-богат от вас.

Наследник съм но дял не ми се пада,

добре приет и нежелан съм аз.

Безгрижен съм ала като мнозина,

от тежка участ съм опечален.

Гневът ми е възторг наполовина,

от откровенността съм оскърбен.

Ще тръгна с този който някой ден,

посочи лебед бял за врана млада.

Скъпи ми този който ме напада,

лъжата с истината смесвам аз.

И спомням си забравена досада,

добре приет и нежелан съм аз.