Добър ден, добър ден, моя есен усмихната,
добър ден, аз те чакам без страх.
С тишината отдавна съм свикнала
и със малко, със малко горчивия смях.
Младостта, младостта беше чудно желание,
светла обич и песен, и жар.
Идваш ти, натежала от знания,
есен моя, най-верен другар.
Аз не зная дали по пътеките
ще останат следи от мен,
но не спирам, защото човекът е
и за скръб, и за радост роден.
Добър ден, есен моя замислена,
добър ден, добър ден,
моя кротка мечта.
Аз не зная дали по пътеките
ще останат следи от мен,
но не спирам, защото човекът е
и за скръб, и за радост роден.
Добър ден, есен моя замислена,
добър ден, добър ден,
есен моя, добър ден.
Добър ден, добър ден, моя есен замислена,
добър ден, моя кротка мечта.
Ти дойде и със своята истина
аз откривам, откривам отново света.
Аз не зная дали по пътеките
ще останат следи от мен,
но не спирам, защото човекът е
и за скръб, и за радост роден.
Добър ден, есен моя замислена,
добър ден, добър ден,
моя кротка мечта.
Аз не зная дали по пътеките
ще останат следи от мен,
но не спирам, защото човекът е
и за скръб, и за радост роден.
Добър ден, есен моя замислена,
добър ден, добър ден,
есен моя, добър ден.