– Елза?
Искаш ли да поиграем,
да скачаме в снега?
Защо се криеш пак, не знам.
Излез оттам!
Защо си все сама?
А бяхме неразделни,
но вече – не.
И как случи се това?
Искаш ли да поиграем?
На нещо нека поиграем!
– Върви си, Анна!
– Да, разбрах…
Искаш ли да поиграем,
да правим весели неща?
От скука вече се побърквам тук,
дори с картини разговарям на шега.
Давай, Жана!
Самотно е и празно
в тази тишина
и времето не върви.
Елза?
Знам, добре ме чуваш.
Хората чакат, отвори!
Ще бъда смела, нямам избор друг,
от теб не чувам звук,
не ме гони!
Останахме самички,
само аз и ти,
моля те за едно:
искаш ли да поиграем?