Да ти кажа ли,
че някой друг ме желае
и че понякога си мисля за него?
Дали да си поиграя с ревността ти,
или пък не?
Или пък да не ти го кажа,
да си отмъстя
и да сгреша и аз веднъж?
В крайна сметка, какво би сторил ти
на мое място?
Но не, аз те обичам –
представи си само, ако те променя…
Асансьорът вътре в мен
изтраква по-силно,
изтичвам до вратата –
прибира се някой съсед
и не си ти.
Или пък да не ти кажа,
да се гримирам през сълзи,
да се убедя, че е редно така,
че съм сторила дори невъзможното
да ти го кажа?
Ах, какво пък толкова –
да си пийна малко повече, за да си отмъстя,
да се събудя до някой мъж, който не си ти,
и накрая да се върна при теб,
да те събудя нарочно и след това…
Да не ти ли кажа
и вместо това да си дам сметка, че ти
си цяло море от навици?
И въпреки това не искам да те загубя,
а ако ти го кажа, ще те загубя.
Ах, какво пък толкова –
да задържа твърде много истина
и да си кажа, че всеки следващ път ще бъде последен,
и накрая пак да се върна при теб,
да те събудя нарочно и след това…
Дали да не ти кажа,
че колкото повече си давам сметка, че ти
си цяло море от навици,
толкова повече ми се ще да не те загубя,
а ако ти го кажа, ще те загубя.