Като дете на гост,
дойде, разпиля всичко и си отиде
Всеки ден целувах аромата ти
Написах името ти и замълчах
Тези, които не знаят как да живеят в мир, никога не са доволни от живота
Това, което съдбата не е написала, дори късметът не може да ти го даде
Ти беше бездънната ми яма, където падах без да стигна края
Ти стана главният герой на разбитите ми мечти
Изморих се винаги да търся начини да ти прощавам
Кой си мислиш, че ще те обича така, както аз?