Димитър конче оседла и си на конче думаше,
конче ле, верен побратим, побързай конче, побързай.
В нашето село да идем конче, до нашите двори широки,
до нашите порти високи конче, до моята мила майчица.
Станаха дор три години, откак си мома залюбих,
родно си село напуснах, заврян зет конче отидох.
Моето булче хубаво конче, снощи я конче заварих,
с моя първи приятел конче, приятел конче, комшия.
Димитър конче възседна в тяхно село отиде,
майка му на прага чакаше, през сълзи думи думаше:
"Димитре синко, Димитре, а бре казвах ти синко, молих те,
отдалеч мома не вземай, а бре заврян зет синко не ходи.
Заврян зет синко не ходи с комшии другар не ставай,
толкоз ли моми свършиха в нашето село голямо.
А ти си синко отиде, а бре в незнайно село в света,
момите синко край нямат, а бре майката веднъж на света."