В очите ми оживява едно дълго минало...
Къде е моята любима, аз къде съм?
Каква бе нашата вина, че да се разделим така?
Изгубих своето аз и виж на какъв хал съм!
Събирах мъката си аз, не се побира вече в мен...
И хиляда пъти съдбата аз да укоря, пак малко ще е.
Камъче на желанията, разкажи какво е щастие
на пълните със сълзи очи, забравили какво е смях!
Поток от мечти се вихри в моята глава.
Накъдето и да погледна, пред мен се изправя той.
Вече всички надежди са чужди за мен.
Виж на какъв хал съм, откакто теб търся!