Живях, без да мисля за много
и ми се струваше смешно да тъжа.
Изглеждаше, сякаш цялото лято е на прага,
когато есенният дъжд почука на прозореца.
А сивото есенно небе синее
и примамва на юг след себе си.
Диви лебеди, диви лебеди,
като моята печал.
Не чаках и не исках и да помисля,
че някога дъждът
ще размия пътя.
Нищо, че есента отлетя,
но е жалко, че не можем да върнем лятото.
А сивото есенно небе синее
и примамва на юг след себе си.
Диви лебеди, диви лебеди,
като моята печал.
Е, сега вече сигурно е късно да тъжа
по миналите дни,
несбъднатите мечти.
Листата така приличат на звезди,
падат и кръжат в нозете ми.
А сивото есенно небе синее
и примамва на юг след себе си.
Диви лебеди, диви лебеди,
като моята печал.