Когато те погледна в очите,
нещо дълбоко вътре в мен умира,
защото знам, че ти няма да получиш повече, повече, повече...
Ти си твърде правилно направена с любовта,
единственото нещо, което разбрах.
Нищо винаги не е достатъчно добро.
Препъвам се из думите както те ме оставят,
треперя пред профила на Ваше Величество
и се откъсвам от себе си просто, за да ги изкарам навън.
Този път ще бъда различен, обещавам ти,
този път ще бъда специален, знаеш, че ще съм,
само не оставяй с мен в очите си.
Този път ще съм по - добър, искам да знаеш,
този път ще бъда специален, Боже, направи така,
само не оставяй с мен в очите си, очите си, очите си...
Ти ми взе младостта, ти ми взе здравето
и, ако не си тук намирам себе си.
От теб се предполага да направиш това по - добро, по - добро, по - добро.
Няма самоконтрол и няма причина защо,
ако не си променя, тогава и двамата ще умрем.
Това е за теб и мен.
Мехури по края на пръстите ми.
Моля се на Бог, но не мисля, че съществува.
Ще слушаш ли сега?
Ще можеш ли да ме простиш по някакъв начин?
Този път ще бъда различен, обещавам ти,
този път ще бъда специален, знаеш, че ще съм,
само не оставяй с мен в очите си.
Този път ще съм по - добър, искам да знаеш,
този път ще бъда специален, Боже, направи така,
само не оставяй с мен в очите си, очите си, очите си...
Сега сме близо до края,
ако любовта беше отговор,
тогава кое щеше да е въпросът?
Нека се престорим,че сме близо сега,
никога не сме били вън от тук преди.
Този път ще бъда различен, обещавам ти,
този път ще бъда специален, знаеш, че ще съм,
само не оставяй с мен в очите си.
Този път ще съм по - добър, искам да знаеш,
този път ще бъда специален, Боже, направи така,
само не оставяй с мен в очите си, очите си, очите си...