А като си спомня как решено ми прошепна:
„Ще направя с теб каквото пожелаеш“,
а сега как отново сме като двама непознати
от разстояние, от разстояние…
В какви се превърнахме? От разстояние –
сега се познаваме единствено от разстояние,
при това почти случайно.
Виждам го отново сред всички други –
той знае как да изпъкне сред тях.
Усеща погледа ми и мигом влиза в главна роля.
Виждал ли си го, виждал ли си го?
Коя ли докосва раменете му? А ние двамата – от разстояние.
Коя ли лежи в прегръдките му,
в които съм умирала хиляди пъти от разстояние?
(×2):
Излизам с приятели, виждам го
и отново се представям.
Някой пита с усмивка: „Познавате ли се?“ –
Хах, от разстояние, от разстояние…
Коя ли милва ръцете му сега? Докато аз и той – от разстояние.
И какво ли чувства вътре,
коя ли го прегръща на мое място хиляди пъти от разстояние?