Каквото е останало от нощта
и от моята меланхолия -
буря, която сполетява
всички безкрайни пътища
на това сърце.
Съществуваш ти.
В моите мисли.
Eдно вечно слънце, което никога не залязва.
Остава времето на желанията
и сигурността на една единствена истина:
Че още един живот няма да ми стигне,
за да ти кажа всичко, което чувствам вътре в мен.
И ще изгори.
Огънят в мен, който никой няма да потуши.
Винаги ще те обичам повече.
Обичам те още повече.
За тази безкрайна любов
от рози и тръни.
Повече не искам да си тръгвам.
Повече не искам да се намирам някъде другаде.
Колко безкрайно е това море,
което винаги ме отвежда там където...
Съществуваш ти.
Съществуваш ти, която си единствената истина.
Още един живот няма да ми стигне,
за да ти кажа всичко, което чувствам вътре в мен.
И ще изгори.
Огънят в мен, който никой няма да потуши.
Винаги ще те обичам повече.
Обичам те още повече.
За тази безкрайна любов
от рози и тръни
от рози и тръни.