Di questa vita [Bulgarian translation]

За този свой живот бих могла да разкажа както нищо, така и почти всичко –

досущ като парченца от древна мозайка са всички мои дни.

Всеки свой миг съм го вкусила, сякаш е бил плод –

така бе горчив първият ми грях,

както бе сладка последната усмивка;

всичките грешки, които не съм предвидила и които не бих повторила.

От този живот бих спасила всички недочакани емоции,

поверените тайни и излишната врява покрай множество новини,

дори и яростта, която караше всички разочарования да зараснат,

прозрачността на близък приятел,

всичките нощи, които ми е посвещавал,

както и страха, който ме подтикна да повярвам в отвъдното.

Но колкото и да върви, докато стигне,

ще премине през вече изгубените несвързани спомени

и миговете, изгорели като слама на огън,

както и през незасягащите ме вече изминали спорове,

през всички неизречени думи и провалени мечти,

за да почувства земята, сякаш стои боса на нея;

ще се изкачи по множество стени

и ще разбие залостените врати на безброй тайни,

но любовта ще остане едно необяснимо чувство…

Ако искаш, можеш да го наречеш любов…

В този свой живот не бих променила нищо, дори и лошите си песни –

те са били солта на моята неувереност – и все още са.

Просто късчета вятър, хвърлени нависоко като хвърчила,

заедно с всичките компромиси с цел да направя големия скок,

както и острите шипове на всяко мое мнение –

всички те са били смелостта, която днес ми помага да живея по този начин.

Но колкото и да върви, докато стигне,

ще премине през вече изгубените несвързани спомени

и миговете, изгорели като слама на огън,

както и през незасягащите ме вече изминали спорове,

през всички неизречени думи и провалени мечти,

за да почувства земята, сякаш стои боса на нея;

ще се изкачи по множество стени

и ще разбие залостените врати на безброй тайни,

но любовта ще остане едно необяснимо чувство…

Ако искаш, можеш да го наречеш любов…