Вървях един следобед
без цел и посока.
Вървях, а беше пролет
и бе красив денят.
В небето къс коприна
изведнъж видях –
отлитащо хвърчило
и чух забравен смях.
Ти лети, лети,
детски спомен жив,
връщаш ни отново
в онзи чуден свят.
Ти лети, лети,
миг от ден щастлив,
връщаш ни години
минали назад.
В късен тих следобед
срещнах спомен.
Дали защото пролет
отново бе дошла?
Това хвърчило пъстро
ме върна в дните детски
и аз във чуден полет
със него полетях.
(×2):
Ти лети, лети,
детски спомен жив,
връщаш ни отново
в онзи чуден свят.
Ти лети, лети,
миг от ден щастлив,
връщаш ни години
минали назад.