Зимата спуска воала си и завива къщите.
Печката в ханчето топли храната и стомните.
Там той танцува със самодивата,
двамата танцуват като вихри над водопад.
Изпълнени с гордост и воля,
танцуват като вихри над водопад.
Но слухове се разнасят по къщичките, докато се спускат снежинки.
Звездите блещукат по ясния като кристал лед.
Там той се спуска със самодивата,
двамата препускат като вихър над водопад.
Изпълнени с гордост и воля,
препускат като вихри над водопад.
Каляската изчезва в нощта
и снегът става на преспи покрай пътя.
Ударите на подковите ехтят още сред планините
леко и безгрижно като водопад.
Нощта спуска воала си и заличава следите.
Където и да са, те имат силата като пролетен бързей.
Там танцува той със самодивата,
двамата танцуват като вихри над водопад.
Изпълнени с гордост и воля,
танцуват като вихри над водопад.
Изпълнени с гордост и воля,
танцуват като вихри над водопад.