Сам в тъмнината
с ветрове и студ
боря се с внезапностите
които правят едното на две.
Това, което ме нарани много
в очите го гледам
и щом му дам една целувка
обратното получавам.
Не се страхувам от живота
от нищо не се страхувам
стига ми само един миг
в прегръдките ти да съм
Не се страхувам от живота
на трудности издържам
и ако падам долу като дете
изправям се и тичам.
Поемам в ръцете си отново
кормилото на времето
и това, което все още ме боли
след малко гълта прахта.
Не се страхувам от живота
от нищо не се страхувам
стига ми само един миг
в прегръдките ти да съм
Не се страхувам от живота
на трудности издържам
и ако падам долу като дете
изправям се и тичам.