Странно нещо си, живот.
Всички дни край мен летят еднакво бързи,
но кажи ти защо
всеки от тях е тъй различен,
с нов глас за мен звучи.
Със невидима ръка
слънчев лъч ме гали, с радост ме изпълва,
аз горя в светлина.
Само след миг и тя угасва,
идва една тъга.
Ти, живот, ни люлей, не, недей, не спирай,
в нас нека всичко е трепет,
всеки миг да горим, не да търсим пристан.
С огън дари ни ти!
Нека вечно, нека вечно в моя ден, в моя ден
се редуват (във моя ден радост, аха…) миг на радост, миг на болка –
тъй, живот, продължи,
че във това е твойта сила
и красота за мен.
Странно нещо си, живот.
Всички дни край мен летят еднакво бързи,
но кажи ти защо
всеки от тях е тъй различен,
с нов глас за мен звучи.
Ти, живот, ни люлей, не, недей, не спирай,
в нас нека всичко е трепет,
всеки миг да горим, не да търсим пристан.
С огън дари ни, с огън дари ни, с огън дари ни ти!