Както ме обичаш, чувствам, че ме задушаваш
Ако така ще продължаваш, по- добре си тръгвай
Колкото повече искаш от
мен, толкова повече ми омръзва да ти давам
Както ме обичаш, не ми правиш добро
Разваляш ме, със сигурност ме губиш
Не ти принадлежа и ти ме заплашваш
Не съм ничий
Имам проблем, различен
съм
В лудостта си съм способен на всичко
Ако замина надалеч, няма да ти хареса
Не съм ничий
Приличам на земя, а всъщност съм небе
Къде ме отвеждаш, светлината не може да се затвори в клетка
Не съм ничий и няма значение дали това ти харесва или не
Както ме обичаш, с огъня
си играеш
Напълно ме ограничаваш
В края на краищата, различни са моите мечти
Както ме обичаш, оставам без въздух
Виждам пропастта и по- далеч от нея
И най- вече от затвора ти
бягам
Не съм ничий...