Когато дните са студени,
а картите са хвърлени
и всички светци, които виждаме
са изработени от злато...
Когато всичките ти мечти пропадат,
а онези, които възхваляваме,
са най-лошите от всички
и кръвта е застинала във вените...
Искам да потуля истината.
Искам да те приютя.
Но с този звяр вътре,
няма къде да се скрием.
Без значение от потеклото ни,
все пак сме изтъкани от алчност.
Това е моят отвъден свят.
Това е моят отвъден свят.
Щом почувстваш топлината ми,
погледни в очите ми.
Там се крият моите демони.
Там се крият моите демони.
Не се приближавай твърде много.
Вътре е тъмно.
Там се крият моите демони.
Там се крият моите демони.
Щом завесата се спусне
за последен път;
щом угаснат светлините,
всички грешници пълзят.
И копаят твоя гроб.
И на този маскарад
ще те призоват
в твоя собствен хаос.
Не искам да те разочаровам,
но съм свързан с ада.
Макар че всичко това е за теб,
не искам да крия истината.
Без значение от потеклото ни,
все пак сме изтъкани от алчност.
Това е моят отвъден свят.
Това е моят отвъден свят.
Щом почувстваш топлината ми,
погледни в очите ми.
Там се крият моите демони.
Там се крият моите демони.
Не се приближавай твърде много.
Вътре е тъмно.
Там се крият моите демони.
Там се крият моите демони.
Казват, че е каквото сам си го направиш.
Аз казвам, че зависи от съдбата.
Втъкано е в душата ми
и аз трябва да те пусна.
Очите ти, те блестят толкова ярко.
Искам да запазя светлината им.
Не мога да избягам от това сега,
освен ако не ми покажеш как.
Щом почувстваш топлината ми,
погледни в очите ми.
Там се крият моите демони.
Там се крият моите демони.
Не се приближавай твърде много.
Вътре е тъмно.
Там се крият моите демони.
Там се крият моите демони.