Делнична песен [Иване, Иване] [Delnična pesen [Ivane, Ivane]] [Transliteration]

Не разбирам отдавна за какво ли се мислиш.

За герой вероятно от любовен роман.

Дон Жуан да играеш, така ти се иска,

а пък всъщност си само Иван.

И защо се стараеш, не ти ли ясно?

Посивял си и скучен като празен екран,

а мансардата с блянове вече е тясна –

тя отдавна е само таван.

(×2):

Иване, Иване,

Иване, Иване,

спасение няма,

щом си с пръстен към мен прикован!

И какво да направя, вече девет години

с теб делим овехтелия сватбен диван

и редовно претопляме чувства изстинали

на котлона с един реотан.

И какво ми остава – да тръшна вратата,

да избягам от този панелен капан,

но така ли си бяга човек от съдбата

и от своя единствен Иван?

(×3):

Иване, Иване,

Иване, Иване,

спасение няма,

щом си с пръстен към мен прикован!