Можехме се целунем, когато сме сами,
когато никой не гледа
и да продължим към къщи.
Можехме да се любим, когато няма никого.
Не че ни е страх,
но просто е нежно.
Тогава защо изпълваш страданията ми
със думи заимствани
от единственото ти познато място,
и защо пееш Алелуя,
ако това нищо за теб не значи?
Защо въобще пееш с мен?
Можехме да живеем както никога досега.
Когато нямаме нищо да дадем,
как може да молим за повече?
Можехме да се любим на някое свещено място.
Изражението ти е толкова нежно.
[Повторение на втория стих] x2