Аз съм сама
на студения пясък,
някъде там
бягат блясък след блясък.
Вечер бързат делфините, заедно бързат нататък –
лунния път не е кратък, не е кратък, не е кратък,
затова бързат делфините, бързат делфините…
Сребърен низ
нижат в блясък далечен.
Вятърът бриз
няма да им попречи.
Вечер бързат делфините, заедно бързат нататък –
лунния път не е кратък, не е кратък, не е кратък,
затова бързат делфините, бързат делфините…
Виках сама
сред студения пясък:
„Бързайте, знам,
ваш е лунния блясък“.
Вечер бързат делфините, заедно бързат нататък –
лунния път не е кратък, не е кратък, не е кратък,
затова бързат делфините, бързат делфините…
Бързат нататък –
лунния път не е кратък…