Домът му е океана ,
любовта му – животът,
Той не завижда на птиците,
летящи високо.
Неговото злато е слънцето ,
неговите перли са пяната
Всеки преживян ден
е като розов сън.
И може да отплува където поискаш ,
само някой да го повика.
Но не остана никой
от тези които го чакаха.
Викът му раздира
водата в дълбините тъмни
Но отговор няма ,
тои е последния делфин.
Ще го посрещне бурята
в деветия вал,
ще го размаже в брега
на уродливите скали.
Водата тялото ще мие
и ще го потопи на дъното.
За какво е животът,
ако в него няма никой ?
И солените му сълзи
ще отнеме водата,
За никого видими капки
любов и добро.
Не ще забележиш никога
как плаче делфинът,
ако ти си самотен,
то той просто е сам.