Раздразнение
Вътрешна пустота
Сънищата ми стават все по- мрачни
И по- мрачни
Затъмни светлините ми
Времето е крехко
Заключи ума ми
Но добре
В капан, задушен
заличи следата ми
изтръгна душата ми
Сърцето ми не би могло да бъде по-немощно
Само веднъж успях да видя ясно
Раздразнение
Вътрешна пустота
Сънищата ми стават все по-мрачни
и по-мрачни
Този живот преди мен
Кръвта му така застоява
Зова на птицата
Песента, която кара часовете да минават
Промяната е пасивна
Мъртви букви
Изписват тези думи
Затъмни светлините ми,
Една по една.
Мизерно и немощно
обречено бягство,
Орисан за бягство
По изгоряло стъкло
Под хребета
Почивам чакайки края
Зова на птицата
Песните, които карат часовете да минават