Сипвай ми отрова, сипвай да пия
Почувствай ме, не ти говори алкохолът
Продупчени чаши, сърце на парчета
Нелечима болка е самотата
Не се напивам, приятелю, каквото и да пия, не се напивам
Образът й дори и за миг не забравям
Подлудява ме мисълта, че никога, Господи, няма да я видя пак
Сипвай, сипвай, сипвай още отрова
Да се спася от мъчението на любовта
Сипвай, сипвай, сипвай още, сипвай да горя
Искам да се причисля към унищожените
Сипвай ми смесени питиета
Всичките ми любови бяха вреди
Мислех, че тя ще е различна
И небето ми стана пропаст
Не се напивам, приятелю, каквото и да пия, не се напивам
Образът й дори и за миг не забравям
Подлудява ме мисълта, че никога, Господи, няма да я видя пак
Сипвай, сипвай, сипвай още отрова
Да се спася от мъчението на любовта
Сипвай, сипвай, сипвай още, сипвай да горя
Искам да се причисля към унищожените