За нас е лошо, че Дунав пресъхна. Защо ми обеща… защо не дойде през лятото?
Ако животът ми беше песен,
весел, тъжен, пак щях да го изпея.
Нямаше да пропусна нищо.
Ако бях река, щях да плувам,
щях да следвам морето
и никога нямаше да спра.
Знай, че
в живота няма копче, което те връща назад,
че няма как да върнеш изгубеното,
не можеш да поставиш всичко на пауза,
Когато не знаеш какво да направиш.
Припев:
Ако утрешната вечер е без звезди,
Ако вятърът внезапно премине през мен,
Ти ще бъдеш причината, ти ще бъдеш причината да мога…
Да мога да започна отначало.
Ако утре небето е пълно с облаци,
Ако никое слънце не ме докосне сутрин,
Ти ще бъдеш причината, ти ще бъдеш причината да мога…
Да мога да започна отначало.
Имам да ти кажа толкова много.
Сърцето ми е като жерав,
Който лети към топлите страни,
Когато в душата ми е зима.
Може би няма да те открия,
Може би ще рухна,
Но никога няма да се откажа,
Да знаеш.
Ще летя през всичките вечери,
През сутрините, ако те бяха теб,
Дъждът няма да може да разбере,
Защо съм мокър без нито една капка дъжд.
Припев:
Да мога да започна отначало.
Ох, ох, ох, ох,
Да мога да започна отначало…