Питат ли ме де й зората
ме огряла първи път,
питат ли ме де й земята,
що най-любя на света,
питат ли ме де й земята,
що най-любя на света.
Тамо, аз ще отговоря,
де се белий Дунав лей,
де от изток Черно море
се бунтува и светлей,
де от изток Черно море
се бунтува и светлей.
Тамо, де се възвишава
горда Стара планина,
де Марица тихо шава
из тракийска равнина,
де Марица тихо шава
из тракийска равнина.
Там, де Вардар през полята
мътен лей се и шуми,
де на Рила грей главата
и при охридски вълни,
де на Рила грей главата
и при охридски вълни.
Българио, драга, мила,
земля пълна с добрини,
земля, що си ме кърмила,
моя поклон приеми,
земля, що си ме кърмила,
моя поклон приеми!