Как да проумея всичко, как болката
да облегча
Плаче душата ми в горчива отрова
В сърцето ми , все едно нож, как
по нататък да живея....
Вече теб те няма до мен
Помня шепота на горящите ти устни
И нежноста на галещите ти ръце
Обещанията твои , ще ти върна
но виж , любовта не мога....
Даже ако ти си тръгнеш , цялата
пустота на световете
мислите ми за теб единствена ще запълнят.
Ти затвори на сърцето си вратата,
оставяйки там любовта
Даже ако ти си тръгнеш ,
тя винаги ще е с теб.
Спомняш ли си нощите любовни,
ласките твои
Бяха дъждове от падащи звезди
Всеки миг от нашите срещи, ще
пазя
в паметта си, като награда
Нека влюбената частица на нашите сърца
звучи за нас , както
в последния път.
Но как да повярвам в края на любовта,
когато тя е завинаги в нас.
Даже ако ти си тръгнеш , цялата
пустота на световете
мислите ми за теб единствена ще запълнят.
Ти затвори на сърцето си вратата,
оставяйки там любовта
Даже ако ти си тръгнеш ,
тя винаги ще е с теб.
Ти ръцете си ми подаде, като две
криле
Ние с теб се докоснахме до
небето
И в този миг ти беше ангел
И ще бъдеш такъв...завинаги.