Шеметно летя по магистралата, Властелин на скоростта на светлината
Крещейки високо във въздуха, взривявайки нощта
Няма почивка, Аз останах твърде дълго тук, Време е да продължа
Реалността е триизмерна, декорите са определени
Утре е забулено в мистерия, а миналотото просто замъглени линии
Ако някога съм бил несправедлив, Прекланям се пред вината
А ти можеш да ми дадеш всичко, от което се нуждая този път
Ще се обичаме до първата светлина на деня
Да запалим света с горчиво-сладкото желание
За да прогоним нощта, нека целия свят изгори
Да запалим света от блаженството на сладкото отрицание, забвение и мир
Ще позволиш ли да изгоря?
Лутайки се като отхвърлен, сенките добре разбрах са
С постоянни спътници, които бих могъл да имам
По-нататък моето възмездие на кокили, печелейки над мен
Затова пресичам пълзешком граничната линия, в друго състояние на битието
Вкопчвайки се в милия живот на по-добрите дни, които съм видял
Копнея за комфпрта на любящите ти обятия, за твоите страсти, за твоята прелест
А ти можеш да ми дадеш всичко, от което се нуждая този път...
Да запалим света...
Имала ли си някога чувството, че любовта ти затъмнява слънцето
Давам ти причината все още да бягам
Изчезвам в тежкия блясък на неона
Да запалим света...