Давай, питай, обичам ли те, хайде!
Не, не те обичам.
Просто мисълта да не си до мене, пречи ми да дишам.
Просто името аз като ти чуя, да заплача искам.
И твоите неща, вместо да изгоря, до сърцето си стискам.
Любов от трудните е наш'та дето един път случва се.
Един път дето удря и за други, напълно счупва те.
Където сбогом сто пъти да кажеш, няма приключване.
Бясна аз от вас като тръгна, пак се връщам влюбена след час.
Давай, питай, обичам ли те, хайде!
Не, не те обичам.
Просто мисълта да не си до мене, пречи ми да дишам.
Просто името аз като ти чуя, да заплача искам.
И твоите неща, вместо да изгоря, до сърцето си стискам.
От тебе вече чувала съм всичко – и как обичаш ме, и думи дето все едно, че с вряла вода заливаш ме.
Макар и трудна, любовта си струва, щом още искам те.
Бясна аз от вас като тръгна, пак се връщам влюбена след час
Давай, питай, обичам ли те, хайде!
Не, не те обичам.
Просто мисълта да не си до мене, пречи ми да дишам.
Просто името аз като ти чуя, да заплача искам.
И твоите неща, вместо да изгоря, до сърцето си стискам.