Когато плачещи върби цъфтят
И животът започва отначало
Под покрива от клони звучи
Тихо изпята една стара песен
Пухени пера тънцуват сред вятъра
Тънки стъпки в мокрия пясък
Едно дете разделя студеното море
Където миналата есен твоят баща плува
Бялата песен
Звучи сред тишината на този свят
Едно лебедче
Пее нещо, което баща му вече е казал
Бялата песен
Разцепва тишината на този свят
Там те мълчат
Всички те, които я чуват за първи път
Любовта е най-висшето благо
Без нея щеше вече да си мъртъв
Спомени обхващат света
В благоговение затихва вятърът
Защото под покрива от клони
Бялото дете пее тази песен
Но вече не я пее само
Отразява се в слънчевата светлина
Чудото на една любов
Която бащата оплаква миналата есен
Бялата песен
Звучи сред тишината на този свят
Едно лебедче
Пее нещо, което баща му вече е казал
Бялата песен
Разцепва тишината на този свят
Там те мълчат
Всички те, които я чуват за първи път
Любовта е най-висшето благо
Без нея щеше вече да си мъртъв