Някога сънувах този сън...
Полунощ часовникът удари
Едно дете живееше във своя сън
Прозорецът широко бе отворен
Зовеше детската душа навън
В този миг аз се научих да летя
Поех навън, с тихи стъпки във нощта
Всички приказки тогава знаех аз
Дойде моментът времето назад да върна
По дирите на бледа лунна светлина
И тази нощ си пожелах да ме обгърне
Вярата ми ме доведе тук в нощта
Сега въжето срязвам и ще полетя
Ще полетя към своята мечта
Далеч отвъд морето, над земята
Товарите ми няма ги сега
Сандъчето отварям с чудесата
Тъмното сандъче с чудеса
Което вижда само онзи
Който носи чистата душа
И връща се в далечен спомен
Светът от мен открадна синьото небе
А тази нощ отново връща го при мен
Ще полетя към своята мечта
Далеч отвъд морето, над земята
Товарите ми няма ги сега
Сандъчето отварям с чудесата
Тъмното сандъче с чудеса
Което вижда само онзи
Който носи чистата душа
И връща се в далечен спомен