Събирах обич разпиляна
тъй, както просякът – трохи.
От минало неизживяно
мигът изгаря и тежи.
Пребродих пътища незнайни,
завръщах се в живота нов
на ласки парещи, свенливи
и шепот, молещ за любов.
Припев: (×2)
Танцувам в залеза на дните
забравен танц на любовта,
а дансингът на самотата
е мой единствен съдия!
Сега съм тук и всяка сянка
пробужда старата тъга
по време, скъпо проиграно,
и болка с евтина цена.
Събирах обич разпиляна
тъй, както просякът – трохи.
От минало неизживяно
мигът изгаря и тежи.
Припев: (×4)
Танцувам в залеза на дните
забравен танц на любовта,
а дансингът на самотата
е мой единствен съдия!