Dans ma rue [Bulgarian translation]

Живея близо до стария Монмартр.

Всяка вечер баща ми се прибира пиян.

А за да изхрани и четирима ни,

бедната ми майчица работи в пералните.

Разболея ли се, заставам винаги до прозореца.

Гледам хората - как отминават.

Но денят към края си ли е,

се плаша малко от разни неща.

По улицата ми, хората се разхождат.

Слушам как жужат и през нощта

унеса ли се в сън от тихата мелодийка,

събуждам се изведнъж, уплашена от виковете.

Ударена от свиренето и от стъпките на минаващите и заминаващите.

И дори ударена от тишината, която ме смразява право в сърцето.

По улицата ми, сенките се разхождат.

А аз треперя, и съм смразена. И ме е страх.

Баща ми идва и ми казва един ден: „ Дъще,

не можеш да живееш вечно при нас.

С нищо не си допринесла за семейството ни,

а вече трябва сама да си изкарваш хляба.

Виж, мъжете те намират доста хубавка,

от теб се иска само да излезеш някоя вечер и...

Има много жени, които работят, за да живеят,

разхождайки се по тротоара.

По улицата ми, жените се разхождат.

Слушам как тананикат и през нощта

унеса ли се в сън от тихата мелодийка,

събуждам се изведнъж, уплашена от виковете.

Ударена от свиренето и от стъпките на минаващите и заминаващите.

И дори ударена от тишината, която ме смразява право в сърцето.

По улицата ми, жените се разхождат.

А аз треперя. И съм смразена. И ме е страх.

И вече седмици и седмици,

се оказвам, пак там, но сега без покрив, и без пари.

Не зная как другите ги изкарват,

но аз - не мога да си намеря и един клиент.

Моля за милостиня всеки, който мине и замине.

Късче хляб, или може би топъл подслон?

Станала съм нахална, безочлива -

сега аз съм тази, която тях изпълва със страх.

По улицата ми, всяка вечер, се разхождам , аз, единствената.

Всички слушат - как ридая - и през нощта,

когато вятърът шиба небето със странната си мелодийка,

цялото ми тяло е смразено от дъжда.

И повече не издържам, очаквам единствено неизбежността.

Нека добрият Господ слезе на земята,

и нека ме покани да се постопля в прегръдките му.

По улицата ми, витаят ангели, които ме понасят.

Завинаги

дойде краят

на моя кошмар.