Кали:
Вън вали и някак празно е в моята душа.
Цигара паля.
Този дим, така непоносим,
Вае твоето лице !
Сашо Роман: (х2)
Остави, остави ме! Тая мъка само моя е!
Помогни ми да забравя! Не поглеждай ме!
И без тебе аз ще дишам,
Но не знам за какво съм жив?!
Кали:
Късно е и пак е тъмно вън, като в моя дом
Свещта догаря, но къде пак ще ме отнесе
Този сън жесток?
При теб!
Сашо Роман: (х4)
Остави, остави ме! Тая мъка само моя е!
Помогни ми да забравя! Не поглеждай ме!
И без тебе аз ще дишам,
Но не знам за какво съм жив?!