Само ти не разбра –
беше сън. Сън в съня.
Заваля и вледени света –
самота… самота необятна
вали…
Нито дъх. Нито звук.
Вкаменени сърца.
Някъде, но надалеч оттук,
има бряг и слънца.
Бъди моето мечтание.
Единствен бряг без очертания…
Ледена пустиня от лъжи,
в нея – аз и ти,
сами в настръхналата зима.
Бъди пустиня и изгнание.
Далечен бряг без очертания…
Океан от ледени мъгли,
в него – аз и ти.
Дали навсякъде е зима?
Дали…
Нито ден. Нито два.
Векове – самота.
Заваля и те покрих в съня.
Само ти не разбра.
Бъди грях и покаяние.
Далечен бряг без очертания…
Ледена пустиня от лъжи,
в нея – аз и ти,
сами в настръхналата зима.
Океан от ледени мъгли,
в него – аз и ти.
Дали навсякъде е зима?
Дали, дали…