Плъзни се по сърцето ми и продължи
малко по-нагоре –
ураганът, който ще намериш там,
си именно ти…
Ах, какво си ти?
Остани тук…
Толкова лека и чиста…
Ще се спуснеш като слънчев прашец
около мен…
Не ме плаши представата ми
за теб…
Ах, какво си ти
от сърцето нататък?
След колко пролети сълзи ще дойдеш?
Огънят
ще стопи
тази зима помежду ни
с цветовете, които нямаш.
Ще се затопли
сезонът на възрастта
и сред всичките любови, които нямаш,
нова любов ще бъда аз за теб.
Плъзни се колкото можеш по-силно –
ще се предам;
сладка вода ми даваш сега –
нека си отпия от теб.
Ах, какво си ти
от сърцето нататък?
Ще се изгубя отново, ако пожелаеш…
Огънят
ще стопи
тази зима помежду ни
с цветовете, които нямаш.
Ще се затопли
сезонът на възрастта
и сред всичките любови, които нямаш,
нова любов ще бъда аз за теб.