Където и да спусна куфарите си пожелавам “Добър ден”, и не четя “Малкия принц”, за да мога да заспя.
Някъде по пътя аз съм те изгубила, нито един няма това което съм обичала във теб.
Дай Боже да целия свят спре поне за момент да се върна пак при теб, да ме прегърнеш като дете ако трябва нека изгубя главата си заради това.
Обичай ме на блъф, вярвай на думата ми. Животът ми е измамен блясък прекалено много за край а малко за раздяла.
Където и да спусна куфарите си, зная че си проклето самотен. Стените на мене са ми тесни, винаги така се усещам.
Някъде по пътя аз съм те изгубила, нито един няма това което съм обичала във теб.