Знам, има дни, в които
в теб блъска упорито
един въпрос от мрак до мрак:
„На тези думи стари:
любов и дълг, и вяра –
какъв е смисълът все пак?“,
щом туй, което чакаш,
без право взел е някой,
щом те излъже любовта,
щом верния приятел
неверен е, когато
попаднеш в някаква беда.
В този свят
идваш ти,
тъй богат
на мечти –
вечно тях
ти пази
и през смях,
и сълзи!
Разбирам твойта болка,
разбирам също колко
са грозни техните лъжи,
но мрачен и намръщен
да се затвориш вкъщи,
не е ли подлост пак, кажи.
Да се живее честно,
съвсем не е тъй лесно –
и ти помни, помни това,
че и от теб зависи
да има всичко смисъл,
което сторим в този свят.
(×3):
В този свят
идваш ти,
тъй богат
на мечти –
вечно тях
ти пази
и през смях,
и сълзи!