Не знам какво ми става, направо полудявам...
С теб не знам какво ми става!
Такава обич няма по филмите дори.
До лилаво ме целуваш.
Не искаш и да чуваш, че някой ти звъни.
Пак ли тя звъни? Тя звъни, тя звъни, тя звъни...
Да й вдигна ли? Да й вдигна ли, вдигна ли, вдигна ли, вдигна ли...
Искам, искам да ми каже тя
щом е по-добра, защо си с мен сега?
Искам, искам да ни види тя.
С поглед да й кажа само две неща:
Не забравяй, че си бившата!
Свиквай с това, че си излишната!
Искаш, искаш да ни разделиш?!
Коя си ти, сама се изпрати!
Като бедствие природно
разтърси ни съдбовно това с теб и мен.
Нашето другаде го няма и все по-силно става.
Не можем да се спрем!
Пак ли тя звъни? Тя звъни, тя звъни, тя звъни...
Да й вдигна ли? Да й вдигна ли, вдигна ли, вдигна ли, вдигна ли...
Искам, искам да ми каже тя
щом е по-добра, защо си с мен сега?
Искам, искам да ни види тя.
С поглед да й кажа само две неща:
Не забравяй, че си бившата!
Свиквай с това, че си излишната!
Искаш, искаш да ни разделиш?!
Коя си ти, сама се изпрати!
Искам, искам да ми каже тя, тя, тя...
Искам, искам да ни види тя, тя, тя...
Не забравяй, че си бившата!
Свиквай с това, че си излишната!
Искаш, искаш да ни разделиш?!
Коя си ти...?
Искам, искам да ми каже тя
щом е по-добра, защо си с мен сега?
Искам, искам да ни види тя.
С поглед да й кажа само две неща:
Не забравяй, че си бившата!
Свиквай с това, че си излишната!
Искаш, искаш да ни разделиш?!
Коя си ти, сама се изпрати!
Не знам какво ми става, направо полудявам...