Излизаш понякога и аз мечтая сам.
Признавам си, че не се получава, но се опитвам..,
и пак идва Ре-минор.
Промъква се като крадец по струните,
в ръцете ми подава твои дребни вещи,
и от всичко това ми става тежко...
Един Ре-минор ме превзема,
след като излезеш ти - в стаята е.
Глупав Ре-минор, винаги разбира кога е това.
Хваща ме здраво и не ме пуска.
Обожава тишината, не я изпуска.
Води ме в своя мрачен дом...
Един Ре-минор, ме погубва...
Някои просто ще кажат, че е тъгата.
Не е тя! Какво е тъгата пред Ре-минор!!!
Понякога, когато те няма и съм съвсем сам,
търся някакъв начин да го надвия през деня,
но е хитър този Ре-минор!
Оставя светлините да угаснат навсякъде,
изчаква последнaтa звездa да премигне,
и ме дърпа за ръкава: "Да тръгваме"...
Плаши ме той, къде си ти?
Хиляди неща може да са ти се случили...
Глупав Ре-минор, кара ме да тъгувам по цяла нощ...
Качва ме в своята тъмна карета,
небето приема цвета на твоите очи,
познавам този път, това е пряката пътека към болката...
Един Ре-минор, ме погубва...
Някои просто ще кажат, че е тъгата.
Не е тя! Какво е тъгата пред Ре-минор!!!
Остана една книга с няколко непрочетени страници,
и няколко прибора от порцелан Херенд.
Един пуловер, който носеше,
и плочата "Най-доброто от Рай Кудър".
Малката синя кутийка за пудра.....
И аз останах да те жадувам, докато съм жив, моя мила.....