D-Moll [Bulgarian translation]

Излизаш понякога и аз мечтая сам.

Признавам си, че не се получава, но се опитвам..,

и пак идва Ре-минор.

Промъква се като крадец по струните,

в ръцете ми подава твои дребни вещи,

и от всичко това ми става тежко...

Един Ре-минор ме превзема,

след като излезеш ти - в стаята е.

Глупав Ре-минор, винаги разбира кога е това.

Хваща ме здраво и не ме пуска.

Обожава тишината, не я изпуска.

Води ме в своя мрачен дом...

Един Ре-минор, ме погубва...

Някои просто ще кажат, че е тъгата.

Не е тя! Какво е тъгата пред Ре-минор!!!

Понякога, когато те няма и съм съвсем сам,

търся някакъв начин да го надвия през деня,

но е хитър този Ре-минор!

Оставя светлините да угаснат навсякъде,

изчаква последнaтa звездa да премигне,

и ме дърпа за ръкава: "Да тръгваме"...

Плаши ме той, къде си ти?

Хиляди неща може да са ти се случили...

Глупав Ре-минор, кара ме да тъгувам по цяла нощ...

Качва ме в своята тъмна карета,

небето приема цвета на твоите очи,

познавам този път, това е пряката пътека към болката...

Един Ре-минор, ме погубва...

Някои просто ще кажат, че е тъгата.

Не е тя! Какво е тъгата пред Ре-минор!!!

Остана една книга с няколко непрочетени страници,

и няколко прибора от порцелан Херенд.

Един пуловер, който носеше,

и плочата "Най-доброто от Рай Кудър".

Малката синя кутийка за пудра.....

И аз останах да те жадувам, докато съм жив, моя мила.....