Düşler Sokağı [Bulgarian translation]

Бях по-малък и от птиците, беше нощно време,

любовта държеше моята ръка.

Преминах през улицата на мечтите, беше нощно време,

с неваляшка* в джобовете ми.

Ако можеше да вали дъжд, да избяга сънят ми,

едно птиче да кацне клатушкайки се на пръста ми,

бих плакал сам.

Заради любовта, заради любовта,

заради любовта, каза майка ми, не се тревожи, ела до мен.

Колко сезона минаха на пазара на любовта с лъжи,

продадох мечта на заблудените.

Умът ми се изплъзна от ръката ми, беше нощно време.

Този, когото обичам е един, този, когото ме обича е друг.