Във очите – облак, натежал от дъжд,
две сълзи, стаена болка.
Мъката избухна някак изведнъж.
Колко те очаквах, колко!
Като гост нечакан ти дойде при мен
пред вратата ми смутено.
Аз не помня нощ ли беше, или ден;
помня, бях пленена.
(×2):
В рамки по стените спомени висят –
кратък сън от любовта ни.
Чувства разпилени в моя дом кръжат
и докосват наши стари рани.
Заваля тревожно, тягостно дъжда
и сълзите тихо падат,
със оловна сила някаква тъга
легна на площада.
Уморено крачех между дъжд и плач,
самотата да избегна.
Аз видях, че идваш в падащия здрач
и към мен ръка протегна.
(×2):
В рамки по стените спомени висят –
кратък сън от любовта ни.
Чувства разпилени в моя дом кръжат
и докосват наши стари рани.